Учителят днес работи с помощта на технологиите, това е бъдещето

Съвместната рубрика „Учителите на България - #НовотоПоколение“ на издателство Клет България и 24 часа продължава с историята на учителя от Приморско - Георги Христов

 

Една от най-известните максими е, че само хора с призвание могат да станат добри учители. Те насърчават усвояването на знания, като подкрепят креативността на подрастващите и ги подготвят за пълноценната им реализация като зрели хора.

 

В работата с новите поколения се отличават цветните, нестандартни личности, направили осъзнат избор на учителската професия на базата на богат опит в различни професионални направления.

 

Такава е историята на учителя по български език и литература в СУ “Н.Й. Вапцаров” в Приморско - г-н Георги Христов. Започва да преподава преди малко повече от една година, в условия на пандемия, защото, възпитан във възрожденски идеал, иска да допринесе и да бъде полезен в трудната ситуация.

 

Г-н Христов признава, че като дете не си представя тази професия за свой избор - той изкристализира у него по време на следването. Георги има афинитет към литературата, но открива и развива целенасочено интереса си в Бургаски свободен университет, където записва “Славянска филология”. Прави научни разработки за родоначалника на съвременната педагогика, бащата на класно-урочната система - Ян Амос Коменски. Георги е така дълбоко впечатлен от неговите разбирания, че у него се заражда желанието той самият да направи нещо смислено за другите, като сподели придобитите знания. Стремежът му да пише научни реферати е поощряван от неговите преподаватели и талантливият студент е изправен пред трудната дилема кой профил да развие след следването си - педагогика, литература или философия.

 

Като човек, който обича да е на сцена, под прожекторите, и да има обратна връзка с това, което прави, Георги намира в извънкласната форма начина да бъде творец. Пет години работи като педагог в системата на Общински детски комплекси, с профил “Физическо възпитание”, организира над 20 детски извънкласни лагера.

 

Обича децата и когато той самият става родител, усеща все по-ясно, че иска да се чувства полезен в педагогическата област. Съпругата му е филолог, също учител, и така в неговото професионално насочено семейство изборът е предопределен - Георги решава да се върне в системата на образованието.

 

Преди година, на 1 септември започва като преподавател по български език и литература на 5. и 6. клас в СУ “Н.Й. Вапцаров” в Приморско. Получава и класно ръководство. Предизвикателството е голямо, защото досега е бил е в системата, но от другата страна - в извънкласна форма, която няма задължителен характер. Неговият предприемачески, свободолюбив дух се насочва към новата посока, в която най-ценното е да бъде полезен за другите.

 

За г-н Христов, като “нов и зелен” в тази област (както със самоирония се определя), е неоценима помощта на колегите в първите му стъпки. Онлайн обучението, въведено наскоро след началото на учебната година, създава допълнителни трудности, но педагогическият състав на училището се справя успешно.

 

Георги споделя със задоволство наблюдението си, че средата в училище дава свобода на действие на учителите и нивото е високо професионално. Иска да дава най-доброто от себе си и най-голямото предизвикателство за него е да се ориентира в океана от информация кое ще му трябва в конкретния момент. Разполага с множество материали и пособия, устройства, ползва всички продукти, които дава марката Клет. “Те са първата ми любов - има толкова много учебници, помагала, помощни, интерактивни ресурси от платформата iZZI”, казва г-н Христов. “Днешният учител не губи време да прави презентации. Все едно от волската кола преди - сега да караш космически кораб”, сравнява с типичния си колоритен изказ учителят. “Работя със съвременните устройства, това е бъдещето. Класно-урочната система ще претърпи някакви изменения след 1-2 десетилетия и аз се радвам, че съм не зрител, а участник в системата, на първа линия.”

 

От настоящата учебна година Георги преподава вече и в гимназиалната степен. Децата усещат, че ги обича, и му отвръщат със същото. “Да усетиш пламъчето в детското сърце, блясъка в очите на децата - ето това си заслужава всички усилия. Най-голямата радост за учителя е да види как поникват плодовете на знанието.”